Велики Богове на Олимп,

Ако четете тази моя последна дума, значи е възможно да не съм бил сам последните сто години и звездите наистина да са били там на небето. Името ми е Алфонс, бог на плодородието, поне моята майка, нимфата Лена, така ми казваше. Не познавам своя баща. Когато бях дете, моята майка изчезна безследно. Живях тук на този красив остров по средата на нищото. Тук прекарах живота си.

Външността ми не се сравняваше с тази на другите богове. Бях нисък и без една ръка. Веднъж пробвам ли да отида на място с повече хора, те ще ме отбягват, ще се подиграват с мен. Останах тук с надеждата, че това е мястото, където не съм отритнат. Тук луната винаги беше пълна.

Звездите ме караха да се чувствам сякаш тук мога да бъда себе си и затворен в своите мисли. Като бог на плодородието, се постарах това място да е уютно и красиво. Ежедневието ми се повтаряше.

След всяка изминала година, отвътре се чувствах все по-самотен и по-самотен. Осъзнавах, че това ме притеснява. Натъжава ме. Чувствах се като миниатюрно орехче в големия свят, пълно със страдание, което никога не ще бъде счупено. Надявам се поне моята майчица да е добре. Сигурно e станала много красива и в момента обикаля някой град, заедно с много хора и богове, които я приветстват навсякъде с големи почести, и има всичко, което иска. Само бих си мечтал за такова щастие.

Реших да сложа край на живота си. Не мисля, че моето изчезване ще повлияе на този свят. Погледнах за последно звездите. Светеха все така ярко на небосвода. Трябваше да им кажа сбогом, но реших просто да ги погледам преди своя край.

Велики Богове, дано се намери някой, който ще прочете това и ще усети моята болка. Бих искал някой да ми изпрати една звезда до отвъдното, която да ме топли и да е с мен, ако там се озова сам.