Един от най-добрите художници и скулптори в Атина бил Дедал. Славата му се носела от Италия, та чак до Египет. Неговите статуи били толкова реални, че хората си мислили, че скоро ще започнат да говорят и да ходят. Но Дедал имал племенник на име Тал. По всичко личало, че и Тал имал таланта на Дедал да прави невероятни статуи и картини, даже някои хора започнали да мислят, че той ще стане дори по-добър и по-велик от чичо си. На Дедал това не му се харесало и затова завел Тал на Атинския акропол и го бутнал от най-високата скала. Той се надявал, че никой не го е видял и слязъл при тялото на племенника си, за да го зарови, но там го заловили. Съдът го осъдил на смърт и той бил принуден да избяга.
Скрил се на остров Крит. Тамошният цар Минос го приел с отворени обятия, щом разбрал кой е той. През годините Дедал му направил много статуи и картини, но Минос поискал от Дедал да му направи дворец където да затвори сина на жена си – Минотавъра.
След години Дедал вече искал да си тръгне от Минос заедно със своя голям син Икар, но Минос не го пускал. Дедал започнал да мисли как да се измъкне и му хрумнала идеята да слепи с восък пера и така да направи криле за себе си и сина си, с които да избягат от острова. След като ги направил, Дедал рекъл на сина си да не лети близо до водата, защото пръските щели да натежат на крилете и щял да падне, но и да не лети много на високо, защото слънцето можело да разлепи перата на крилете му. Двамата полетели над остров Крит, но тогава Икар въодушевен от постижението забравил за нещата, за които баща му го бил предупредил и се заизкачвал нагоре към слънцето.Но когато се изкачил твърде далеч, слънцето разтопило крилете му и той паднал във водата мъртъв.
Тази история преплита няколко мотива, но най-силно се открояват мотивите за свободата и за сътворяването.
Източници:
Кун, НК 2013, Старогръцки легенди и митове, Дамян Яков, София
One comment on “Дедал и Икар”