Брус и Стивън бяха на път да отключат вратата на подземния свят на град Тексас. Делеше ги един клик разстояние от достъпа към цялата лична информация на мафиоти, наемни убийци и всички,свързани с огромната престъпна организация. Лични данни, ракети, банкови сметки – всичко това, можеше да реши всичките им проблеми, но уви, човек никога не знае кога да спре. Алчността в Стивън надделя и той реши, че няма да се задоволи с предвидената крайна цел. Искаше да хакне целия град.

Брус знаеше, че със Стивън винаги са имали своите различия, но не предполагаше, че приятелят му ще прекрачи границата и ще стигне толкова далеч. Опита се да го спре, но вече бе твърде късно. Трансферът на данни вече беше започнал и този миг беше нещото, което промени живота и на двамата завинаги.

Хакерите бяха хакнати.

Докато двамата гледаха системната грешка изобразена на екраните им – техните имена. Вече бяха на първо място в списъците на хората, от които откраднаха. От този ден нататък, пътищата им се разделиха, придружени с обещанието никога повече да не се срещат. Така и стана.

От случилото се нямаше и помен, докато един ден Брус се промени завинаги…

******Никога нямаше да я забрави. Тя беше смисълът на живота му, единственото, което остана, бе датата 12 декември 2006 година. Датата, на която дъщеря му почина в катастрофа, по време на нападение над семейството им. Съкрушен и изпълнен с гняв, животът му придоби нов смисъл с една единствена цел – отмъщение.

Минаха няколко години, през които всяка секунда бе посветена на личната му вендета – да намери виновника за смъртта на дъщеря му . Всеки ден той сънуваше случилото се. Сякаш никога нямаше да намери покой, докато не отмъсти за загубата на най-скъпото за него. Минаха няколко години, докато един се случи. Търпението му най-сетне бе възнаградено.

Вече знаеше името на убиеца, както и местоположението му. Прекалено дълго време беше чакал тази среща и нямаше право на грешка. Приготви се внимателно и зачака търпеливо удобен момент.

Не беше много трудно да се справи с него. Желанието за мъст му даваше сили и всичко приключи бързо. Брус за първи път отнемаше човешки живот, но странно – не съжали. Преди да издъхне, похитителят на дъщеря му разкри кой е поръчал убийството. Оказа се,че това е един от най-влиятелните босове на подземния свят.

Знаеше къде го открие, но задачата никак нямаше да е лесна. Босът беше денонощно обграден от сериозна охрана и Брус трябваше да измисли план как да се добере до него.

Благодарение на хакерските си умения, той успя да претовари електрическата система на сградата и да проникне незабелязан в офиса на боса. Изчака го да се появи и го нападна. Беше твърдо решен, преди да го убие, да разбере причината за убийството на дъщеря му. Стигна му само един куршум. Секунди преди боса да издъхне в ръцете му, Брус се вцепени. В ухото му беше изречено име, което най-малко очакваше да чуе. Стивън.

Дъхът му спря, седеше с празен поглед и всички минали моменти с покойния му приятел, минаха като кинолента пред очите му.

Защо? Защо? Защо? Единствено това ехтеше в ушите му. Трябваше да получи отговор на всяка цена и то веднага.

******Когато видя Брус на вратата, Стивън не беше много учуден, защото знаеше,че тази среща все някой ден щеше да се състои. Очакваше я. Държеше се предизвикателно нахално. Дори след толкова години продължаваше да обвинява приятеля си, че го е провалил, като са се разделили, че е страхливец и че той е причината да се стигне дотук. Дори не беше проумял, че именно неговата алчност погуби живота и на двамата.

******Един изтрел накара Брус да изпита познатото удовлетворение. Беше живял за този миг. Но в този момент осъзна, че живота му вече няма смисъл. Нямаше кого да обича, но нямаше и кого да мрази. Опря дулото на слепоочието си и го натисна. Целият му живот мина на кинолента, но все още имаше една дума, която винаги щеше да го преследва:

Защо?