След като Прометей дал на смъртните божествения огън (знанието) и ги научил на изкуства и занаяти, животът на хората станал по-щастлив. Затова Зевс се ядосал и поискал да накаже Прометей и хората.

Наредил на Хефест да изкове от глина едно момиче, което по сила се равнявало на хората, но по красота се равнявало на безсмърните богини. Наредил на дъщеря си – Атина Палада- да й изтъче прекрасна рокля, на Артемида – да я надари с съвършена красота и на Хермес -да й даде хитър ум и ловкост.

Когато задачите били изпълнени, момичето било кръстено “Пандора”, което на гръцки език означава “надарен с всички дарове”.

През това преме Прометей се опитал да предупреди брат си Епиметей да не приема никакви дарове от боговете, заради това, което се случило. Но Епиметей, чието име означава “който късно се сеща”, не се всушал в съвета на брат си и, омаян от думите и красотата на Пандора, я взел за жена.

След време, Пандора открила една кутия с тежък капак скрита в дома на съпруга си. Никой не бил отварял тази кутия, понеже всички знаели, че в нея се криело само зло. Победена от любопитството си, Пандора отворила кутията и пуснала навън всички неволи и болести скрити в нея, само надеждата останала на дъното и капакът я затворил завинаги вътре.

Митът за Пандора е свързан с мотивите за бедите, като наказание. Хората от древни времена са си обяснявали сполетелите ги нещастия като наказание, пратено от боговете. В този мит можем да открием и мотива за любопитството. Библейската история за Адам и Ева и дървото на познанието също интерпретира тези мотиви. 

Източник:

Кун, НК 2013, Старогръцки легенди и митове, Дамян Яков, София