С.,

Здравей. Не си писал отдавна. Как си? Къде си? Какво става? Липсваш ми. Зная, че се разбрахме да си дадем почивка, но не мога. Нуждая се от теб. Нуждая се от безсмислените ни разговори. Нуждая се да знаеш какво се случва с мен.

Пътувам. Пътувам навсякъде, без посока, без цели, просто пътувам. Пътувам, за да открия себе си. Колко клиширано звучи само. Но е така. Доставя ми удоволствие. Чувствам се свободна. Невероятно е.

Пътувам навсякъде. По целият свят. Бях дори в Австралия. Беше прекрасно. Помниш ли как планирахме да отидем там? Да видим кенгурута, коали. Да караме сърф. Ех, понякога доста ми липсват дните на невинните мечти и планове.

Бях и в Африка. Яздих слон. Храних жирафи. Влюбих се. Не в друг, а в приключенията. В самотата. Прекарах месеци там. Просто любувайки се на дивото. И не те разбирам. Честно, нямам си и на идея защо поиска ‘временно да се разделим, за да намерим себе си’. Но въпреки това съм щастлива, че взехме това решение. Защото аз наистина открих себе си. И невероятно много обожавам този човек. Прекарах месеци там.

След това посетих Япония. Отдадох се напълно на тази страна, опитах се да изглеждам и да се чувствам колкото се може по-местна. Обличах се като тях, храних се с местна храна, дори накрая леко проговорих езика. Все пак прекарах много време там.

И на още места ходих. Но за тях ще ти разкажа лице в лице.

След всичкото това пътуване осъзнах нещо. Аз обожавам себе си. Обичам решенията, които взимам. Обожавам начина, по който изглеждам. И вътрешно, и външно. Аз съм един невероятен човек.

Целта на писмото ми е да ти кажа, че съм готова. Готова съм да се видим и да изговорим какво ще правим отсега нататък. Следващата крачка е твоя. Ти решаваш кога, къде и дали изобщо да се видим. Надявам се и ти да си готов. Защото ми липсваш ужасно много, с всеки изминал все повече и повече.

Завинаги твоя,
К.