Жасмин се чувстваше много засрамена, докато една жена ѝ се оплакваше и я заплашваше, че е подлудила мъжа ѝ и той се е самоубил. Случваше се често и тя все повече и повече се ядосваше за това, че разни жени я търсят през ден. Плачейки, те се заканвали да я вкарат в затвора, въпреки че тя изобщо не знаеше какво се случва и какво общо има това с нея. Да бъдем честни, тя не беше излизала с мъж откакто сестра ѝ почина преди две години. След поредния разговор с полицията, Жасмин влезе в добре подредената си къща, където я чакаше малкият ѝ племенник – Антон. Тя си имаше само него и го обичаше повече от всичко на света. Той беше при нея поради това, че майка му беше починала при раждането.

Не знам дали ви стана ясно, но това, което притежаваше Жасмин, бе някакво проклятие или нещо подобно. Всички мъже влюбвайки се във външния ѝ вид полудявали, а това най-често ги обричало на смърт. Това се случваше често, предвид неземната ѝ красота.

Единственото, което правеше този ден малко по-необикновен, беше това, че още същата нощ след като красивата девойка приспа малкият си племенник ,я обзе странен сън и тя започна да се страхува. То си беше направо кошмар или даже можеше да се нарече “видение”, колкото и странно да звучи. Някакъв глас като чали и прошепна, че колкото повече мъже се влюбват в нея, толкова по-голям риск има Антон да пострада фатално.

На следващата сутрин, докато хранеше малкия, тя бе сериозно замислена върху това, което се случи предната нощ. Тя съзнаваше. Че от сега нататък животът ѝ ще се промени. През целия ден тя мислеше за това. Тя просто беше толкова хубава, че това някой мъж да не се влюби в нея бе почти невъзможно. Единственият начин това да стане беше никой мъж да не я вижда.

Това я обрече на самота. Единственото време, в което тя е навън, е когато трябва да напазарува и то тогава беше прикрита с дрехи и се молеше някой мъж да не я забележи.

След време вече Жасмин беше свикнала с това положение. Една вечер на звънеца се звънна. Тя се затича да отвори, но беше забравила наметката си, с която си криеше лицето, за да не я виждат мъжете.

За нейно нещастие обаче, пред вратата стоеше момче, на около 22-23 години, с пакет в ръце и усмихнато чакаше подписа на получателя. Когато момчето зърна учуденото лице на младата дама, младоликото момче изрази някакво задоволство, все едно бе свършил нещо, с което се гордее. Този поглед беше виждала и преди, но този път беше фатално. Жасмин без и за миг да се замисли затръшна вратата под носа на младото момче и се затича нагоре по стълбите, молейки се на малкия ѝ племенник да му няма нищо. Отваряйки вратата на стаята с трясък, изплашената до смърт жена събуди малкия Антон, който преди десет минути си беше легнал.

За щастие на него му нямаше нищо… засега.

След няколко дни неспокойствие, Жасмин не я свърташе на едно място. Толкова се беше притеснила, че беше забравила да се храни.

След още няколко дни, детето започна да се разболява точно както бе предсказано.