Даниел О’Браян винаги се е стремил да е най-добрият. Израснал е в Торонто, само с майка си. Баща му я е напуснал още преди Даниел да се роди. Знаел какво е да нямаш нищо – никакви планове, никакви интереси, никакви възможности или приятели. Нито братя, нито сестри. Бил е съвсем сам. Само в едно винаги е бил добър- битките. Всеки път, когато някой се заяждал с него и се е стигало до бой, той печелил. Битките винаги са го привличали и не пропускал никога боксови мачове.
Гледал ги на малкия си стар телевизор. Искал и той да започне сериозно да тренира този впечатляващ спорт. От тогава всеки ден молел майка си да го запише при най-добрия треньор в Торонто. Знаел, че нямат много пари, но й обещавал да стане най-добрият. Да стане известен, богат и да ги измъкне от този беден квартал. Колкото и да й се струвало нереалистично, думите му я трогнали и тя започнала да работи и нощна смяна, за да може да плаща тренировките на малкия Даниел. Записала го обаче само при едно условие- да си спази обещанието и да стане най-добрият.
В момента Даниел е световен шампион, известен, богат и притежава най-луксозните имоти и коли. 30 победи и 2 загуби и това само на 23 години! Всичко може да се постигне, ако си трудолюбив и наистина го желаеш.
От нулата е стигнал до най-високото ниво и така си е спазил обещанието към майка си. Купил й къща, кола и, тъй като има много връзки, й помогнал да си намери добра работа. Имал всичко, за което някога бил мечтал. Всичко било перфектно!
Така звучи и изглежда отвън, но ето как е всъщност. Феновете, за които той е всичко – идол и пример, не знаят. Мислят, че е най-великият и е безгрешен, както самият Даниел на времето мислел за Мохамед Али, неговият идол, който му е давал мотивация и стремеж.
Но всяка известна личност има тайни и характерни страни, за които само най-близките, а някога даже и те, не знаят.
Когато си известен всеки мисли, че имаш много приятели, защото всеки иска да ти бъде такъв. Но при Даниел не било така, поне не винаги. Естествено в началото много хора искали да му станат от близки по-близки, но никога не се получавало. Това се дължало на факта, че той просто не бил свикнал да има приятели. Той не се и стремял да има, защото мислел, че всеки, който се запознае с него, го прави само заради славата му и по-късно ще го изнуди. Нямал и приятели от преди, които са го придружили по пътя на горе. Нямал и семейство или жена, защото досега бе свикнал с проститутки, а и бил много млад и не искал да рискува кариерата си.
Така че той бил сам. Само и единствено майка му останала при него. Той всеки ден я посещавал в новата й къща, недалеч от неговата. Но когато след един негов мач тя катастрофирала, той вече останал съвсем сам. Лекарите му съобщили, че не знаят дали ще успее да се оправи – тя била в кома. Това било най-трагичната случка в живота му. Да загуби единствения човек, който винаги е бил при него, който го е подкрепял и е вярвал в него.
Даниел не успял да понесе тази загуба и като осъзнал, че няма никой, изпаднал в силна депресия и естествено, за да компенсира това станал алкохолик. Най-лошото нещо за спортната му кариера, която вече напълно беше зарязал. Медиите по всички програми съобщавали за него, а треньорът му, който винаги е мислел само за печалбата и славата, всеки ден по десет пъти му звънял на вратата и на телефона. Феновете го викали и истеризирали, но Даниел не виждал смисъл в това да се върне обратно. Преди го правел, за да помогне на майка си и на себе си, но сега нямал никакъв интерес към спорта.
Една решаваща вечер, в която както винаги се напил жестоко и седнал зад кормилото на Макларъна си. Карал без цел. Мощната кола вдигнала голяма скорост и Даниел не успял да завие на острия завой към магистралата, и точно като майка си катастрофирал.
Струвало му се, че всичко се развива много по-бавно и сякаш повторил всички моменти на победи и успехи в живота си. Тези мисли го накарали да се чувства пак силен и мотивиран, но вече било късно. Така си мислел той.
Вкарали го в спешното отделение, когато той вече бил изпаднал в кома.
Пресата с нетърпение съобщила на света за случилото се през тази вечер. Фенове, мениджъри, треньорът, всички онемяли. “Жалко за живота на този талантлив младеж. Какво бъдеще го чакаше още…”
Така си казвали всички.
Минали точно 5 седмици, след които Даниел, по едно и също време с майка му, се събудили от това състояние! “Слава богу! Какъв късмет! Страхотно! Просто невероятно!” – така мислели всички.
Явно наистина бог е искал да даде на Даниел още един шанс да си поправи живота.
Така и станало. Докато двамата се възстановявали, Даниел, разгневен от държанието и постъпките, си бил сигурен, че ще си оправи живота.
След като почти напълно бил оздравял, което макар че траело около една година, той пак започнал редовно да тренира. Бил загубил формата си, но си поставил цел- да стане по-добър от преди!
След като и майка му излязла от болницата, двамата си обещали да работят заедно и да постигнат целите си.
Така Даниел успял да си промени ценностната система и да си промени живота.
Ето, че известността и парите не винаги са всичко. Може да си много богат и всички да те мислят за най-щастливия човек на света, а ти всъщност да си сам самичък и да нямаш никаква свобода. Защото преди всичко е здравето, семейството и свободата.
Това, в края на краищата, всеки сам за себе си го избира.