След дълги размисли, най-сетне Ицо посегна да отвори вратата на хладилника, от където излизаха странни шумове, като че ли прилеп бива изяждан от муха. Нещо го спря обаче. Това беше сестра му, която го очакваше да се прибере още преди две седмици.

– Трябва да разбера какво има вътре. – прошепна момчето през сълзи

– Не мога да си позволя да загубя и теб! – със слаб и немощен глас, Сара опита да извика.

Всичко започна на 12 януари, 2003 година, когато Ицо разбра, че са го изключили от училище и трябва да намери начин да каже на родителите си. След известно време, той тръгна към майка си и баща си, които тъкмо бяха станали от леглото. С много дрезгав и както винаги – мистериозен глас, той започна темата с това как в училище не може да си намери приятели и колко гадно му е просто като сутрин стане и знае, че трябва да отиде на това място. Разбира се, родителите му веднага разбраха, че се опитва да ги омае, за да могат да понесат истината по-леко.

Те не бяха богати хора. Винаги закъсняват, неорганизирани са, а синът им не може да прилича повече на тях от тази гледна точка. Ицо нямаше друг избор освен да има каже какво е станало – директно. Така и направи. В крайна сметка, след краткия разговор, баща му реши, че най-добре ще е след вече третото му изключване от училище, той да започне работа, тъй като вече е почти на деветнадесет години, а още не е завършил десети клас.

Почти месец по-късно, на 8 февруари, когато той вече имаше работа като разносвач на пица, се случи нещо необичайно. Ицо ,бързайки за поредната си доставка, докато слиза от мотопеда, усети силен трус, който събори сградата, в която тъкмо щеше да влезе. На няколко секунди от смъртта си беше и все още не можеше да осмисли случилото се, докато не го блъсна кола. Човекът веднага слезе и тичайки към него се провикна

– Хей, момче! Добре ли си?! Момче?

Христо стана без да отговаря. Нямаше рани… все пак колата не го е блъскала наистина, а той просто бе паднал върху нея, докато гледаше сградата, а мъжът в колата, тъкмо паркираше. Той не осъзнаваше, че това не се е случило наистина и реши, че трябва да отиде до болницата, но след малко, като понечи да тръгне, не можеше да се мърда или поне долната част от тялото си. Струполявайки се на улицата, точно в момента, преди да докосне земята, той пропадна в друго измерение, където продължаваше да пада, но като видя, че се приближава към земята се опита да я стигне, но така и не успя. Там всичко бе лилаво/жълто. В главата му се повтаряше непрекъснато ритъмът – фа фа фа фа фа фа фа фа фа от песента на Talking Heads – “Psycho Killer” и продължаваше с часове, докато най-накрая падна на земята в това измерение, където явно всичко се случваше изключително бавно. Тогава той се изправи с нормална скорост, но нещо му бучеше в ушите и продължаваше да се усилва, докато накрая той напълно оглуша, което на него не му направи никакво впечатление. Намери нещо в джоба си: -какво е това? – зачуди се той без да използва думи в мисълта си, тъй като той вече не знаеше и как да комуникира дори и със себе си. Беше забравил всички думи, които знаеше, вече не знаеше как да мисли. Бученето се връща, придружено с хиляди други звуци, на които той пак не обърна внимание.

Тъмнина. Ицо се събуди в една канафка, вече с върнато съзнание. Нямаше спомен за случилото се и реши да излезе от там, въпреки мускулите, които не отговаряха на командите. Това беше мястото, където трябваше да достави пицата. Той побърза да влезе, при което този път сградата наистина се срути. Ицо изпита дежавю и някак знаеше, че трябва да стъпи крачка напред, но не го направи. Вместо това, той запали цигара по средата на улицата, но този път нито го блъсна кола, нито попадна в друго измерение. Извади едно пакетче от задния си джоб. От него извади хапче, което глътна. Прибра се в собствения си апартамент, който плащаше с пари изкарани от работата и реши, че му се свири на китарата, която той владееше като Хендрикс. След около три часа безспирни сола той осъзна, че всъщност сестра му – Сара е в дома му и му вика през цялото време и се опитва да му каже нещо. – Явно тези хапчета имат коренно различен ефект от предишните – халюциногенни – каза си той на ум, разбира се разбъркано и не на език познат на нас. Този като че ли му даваше свръх енергия, която му беше в повече. Сестра му виждаше, че той е дрогиран, но това не беше нищо ново за нея. Ицо извади бутилка уиски от шкафа, запали цигара и си наля директно в устата. След около десетина секунди осъзна, че това не е вода, но явно не беше от голямо значение за него, стига да му е утолило жаждата.

Този път той се събуди, точно там, където беше лежал, преди 1 ден – на пода в кухнята. Само че сега сестра му я нямаше, но беше оставила бележка на кухненския плот, казвайки, в която:

“Скъпи братко,
Прибери се в къщи, възможно най-скоро! Мама е много тежко болна и иска да те види.”

Когато той видя това, се разплака и набързо си взе душ, за да може майка му да го види в добра светлина.

Като пристигна в стария си дом, той бе посрещнат от баща му, който така и не го допусна вътре, но каза нещо: – Защо? – и затвори вратата. Дълго време, той се луташе из парка, в който като малък е прекарал години в игра и се чудеше, какво е искал да каже баща му с това “Защо?”. Реши да си вземе вестник, както понякога, когато има време правеше и погледна датата… беше 27 февруари вече. Изтича обратно към дома си и започна да чука много силно по вратата, крещейки през сълзи: – Мамоо! Мамооо!! – Този път сестра му отвор вратата, също плачейки.

– Къде е мама?!! – треперливо и плахо попита той. – Опитахме се да се свържем с теб, но не отговаряше на телефона си, нито в апартамента си. Майка ни е мъртва, Христо.

След дълги размисли, най-сетне той посегна да отвори вратата на хладилника, от където излизаха странни шумове, като че ли прилеп бива изяждан от муха. Сестра му, обаче го спря. – Трябва да разбера какво има вътре. – прошепна момчето през сълзи -Не мога да си позволя да загубя и теб! – със слаб и немощен глас, Сара опита да извика. Ицо пак се беше дрогирал, но този път не му се размина. Отваряйки хладилника, главата му клюмна и падна на земята. Този път не отиде в друго измерение, или се почувства свръх енергичен. Не, този път той не изпитваше нищо, нито виждаше нещо, нито пък чуваше. Всъщност той просто беше мъртъв.

След малко той отвори очи и разбра, че се намира в болницата. Бил намерен от пожарникарите в сградата, която се е съборила днес сутринта след земетресение. Майка му, баща му и сестра му, вече бяха там и го чакаха да се събуди.