Мамо,

От както с татко ви няма на Земята, аз съм изцяло самотен. Нито един мой приятел не ми съчувства. Защо е толкова жесток светът? У дома по цял ден цари тишина. Пари също нямам. Знаеш, че в нашето село няма как да си намеря работа. Живея на хляб и вода вече втора година. С часове разглеждам всеки ден всички наши снимки, припомням си всичките ни спомени. Всеки път като си легна се сещам как ме завиваше и как ме прегръщаше. Как ходехме на люлката и ти ме люлееше и ми казваше да внимавам, за да не падна. Как с татко всяка събота и неделя ходехме до реката, за да ловим риба. Не мога да спра да плача, майко. Защо трябваше да си тръгвате, защо? Ходя из улиците и гледам семействата колко са щастливи. Майките прегръщат и целуват децата си, бащите им ги забавляват и разсмиват, а аз стоя сам и никой не ми обръща внимание. За какво им е да се занимават с мен? Не съм тяхно дете. Ох майко, сигурен съм, че вие сте на по-добро място. Сигурен съм, че и вие тъгувате за мен… Но спокойно, много скоро и аз ще дойда при вас. Ще се прегръщаме, ще се смеем заедно, ще си говорим както преди. Само изчакайте още малко. Обичам ви. До скоро!

Вашият любим син, Ефрон