Имало едно време едно царство. Начело бил глупав и стиснат цар на име Мендал, за когото единственото важно нещо било собствената му особа. Той се имал за много хубав и умен, но не бил нито едно от двете. Тъй като бил много арогантен и горделив, си спечелил и много врагове. По време на неговото управление държавата не била бедна, но западала. Търговията с други държави била почти прекратена, а армията отдавна не била тренирала и на практика била почти безполезна.

Съседските държави усетили този момент на упадък и решили да се възползват. На царството на Мендал била обявена война. Той обаче не се трогнал особено много и не взел никакви мерки да подсигури държавата. Даже обратното, той решил да вдигне сватба. Нещастното девойче се казвало Манибела. Тя не била от аристократично семейство, даже обратното, тя била дъщерята на готвачка на царското семейство. Мендал срещнал Манибела, докато се разхождал из двореца си, и веднага се влюбил в нея. Оттогава той я държал при себе си.

Сватбата била вдигната – яли, пили и се веселили, докато не пристигнали пратеници от съседна държава да оповестят, че след три дни армията им ще бъде на границата. Минали три дни и чуждестранната армия навлязла в държавата. Грабели и изгаряли градове и села, убивали и насилвали населението. След като Мендал разбрал за извършените зверства изпратил своята армия, или поне това което е останало от нея, за да отблъсне натрапниците. Но било вече късно, когато армията пристигнала на местата на кръвопролитията, там били останали само останките от някога съществували градове и села. Така самовлюбеният и горд владетел с незаинтересоваността си съсипал държавата и поданиците си. Грижейки се единствено за собствения си интерес, Мендал забравил едно от основните задължения на владетеля – да се грижи за поданиците си.

Минали години, на Мендал му се родил син. Кръстили го Перей. През годините докато той растял заобкалящите го забелязали, че той бил много атлетичен, а също не по-малко умен. Тогава в хората се появила надежда за една нова, по-добра страница в тяхната история.

Минали още години и Перей пораснал, а пък баща му Мендал остарял и починал. Дошло времето, когато той трябвало да заеме мястото на баща си. Коронясали го и оттогава той вече бил цар Перей. По време на неговото управление държавата процъфтяла. Строяли се нови градове, за да стане държавата по-голяма и по-силна. Започнала търговия със съседните държави. Армията се разраснала и обновила и благодрение на нея всяка война, била тя за територия или за богатство, била спечелена. Друга причина за многобройните успехи била, че освен добър владетел, Перей бил невероятен пълководец. Той имал гениален военен ум, но освен това той вдъхвал респект на своите войници, като се биел редом с тях в битките. Перей успял като владетел, защото не бил горделив и егоистичен като баща си.

Поуката от историята на двамата владетели е, че самолюбието и гордостта са негативни качества за човека, който ги притежава, но когато този човек е владетел, тези качества могат да бъдат пагубни за хората под неговото управление. Властта е отговорност към тези, над които властваш.