Здравейте, аз се казвам Aскари и съм сирийски войн. Имам жена, която живее в Aмерика. Сигурно ви звучи малко странно, защото между Сирия и Америка се води война, но поради причината, че цялото ми семейство живее там, ме пускат да ги посещавам.

Един ден докато си спях в палатката чух как излитат самолети. Бързо се облякох и погледнах часовника, беше 7:30, твърде рано за пробните полети, тъй като те почват в 9 часа. Хукнах навън. Отидох при командира и го попитах защо самолетите излитат самолетите рано. Той ми каза, че ще бомбардират Чикаго. Веднага отидох до горичката, близо до лагера, за да си взема телефона. Криех го там, защото не е разрешено да имаме телефони в лагера, за да не ни разкрият местонахождението чрез телефонния номер и да ни намерят арсенала. Веднага съобщих наученото на жена ми, която живее в Чикаго. Тя много се изплаши. Казах й да отиде някъде надалеч, например към Сан Франциско.

Тогава разговорът прекъсна. Веднага се сетих какво става. Някой ме е видял и ме е издал, че говоря по телефона. Бързо изтичах до палатката, оправих си багажа и хукнах навън към летището. Когато стигнах там се скрих, защото знаех, че ще пратят хора за мен. Наказанието, което щях да получа беше най-тежкото. За предателство и измяна се наказва със смърт. На летището се крих се докато не чух, че заминава самолет към Америка.

Качих се в самолета тайно, през багажното отделение и излетях към Сан Франциско. Стори ми се че имам късмет понеже точно там си мислех, че ме чака жена ми Амели. Когато кацнах, веднага ме отведоха за разпит, защото докато бях в самолета се разбра, че има нелегален пътник.

Питаха ме какво правя там и защо съм дошъл с такъв самолет по такъв начин. Казах им какво се е случило и че искам да отида при жена си. След 48 часа ме пуснаха. Търсих я на летището и на автогарата, но не я намерих.

Мислех си, че е останала в Чикаго и се запътих на там. Като пристигнах, всичко беше срутено. Нямаше една къща, която още да е цяла. Останах там, за да помогна да намерим изчезналите хора, защото си мислех,че и Амели е там. Разчиствахме развалините 20 дни и не я намерих. През това време се бях присъединил към спасителните отряди. Престанах да я търся, защото си мислех, че е умряла. Малко по-късно през същия ден един човек спомена за бункер под Чикаго. Бързо се запътих на там. Входът беше срутен и не можеше да вляза от там. На следващия ден аз и екипът ми отидохме и срутихме едната стена, за да можем да влезем и да потърсим за оцелели.

Като влязохме вътре, целият бункер беше пълен с хора. Всички се радвахме, че сме ги намерили. Продължих да търся Амели, точно когато се бях отчаял напълно, чух, че някой вика името ми. Обърнах се и я видях, тичаща към мен с насълзени очи. Прегърнах я и бях най-щастливият човек. След като изведохме всички хора от бункера, аз и Амели отидохме в малкия ми апартамент, в който ме приюти спасителната служба. След около 2 месеца решихме да се преместим в Маями. Аз се уволних от спасителната служба и започнах да работя като фризьор.

Това беше историята на моя живот.

Из “Биографията на Aскари Осмон“