Израстнал в царевичните полета на Луизиана, Майкъл Смит от малък се е интересувал от науките и небесните тела. Майка му била умряла докато е бил бебе, а баща му, типичният фермер какъвто си е, казал че няма смисъл да се занимава с науки и тем подобни, а да помогне на семейния царевичен бизнес, понеже бил единственият му син. Обаче, колкото и да му повтаря, Майкъл не го интересувало каква представа има той за бъдещето му. Затова Майкъл учеше усърдно в градското училище, четеше книги и се упражняваше, вместо да помага на баща си с нивите, и след време успя да получи пълна стипендия в MIT.

Праз целия си живот Майкъл е бил скромно и тихо момче. Повечето хора, които го срещали, мислели, че това е негов силен недостатък, че един мъж трябва да бъде уверен, гръмогласен и да води всеки разговор. Но за разлика от тях, Майкъл мислеше, че това му е една от най – силните характеристики. Като някой говореше, Майкъл седеше кротко до него и го слушаше внимателно. Това му даваше възможността да опознава хората около него в голям детайл, понеже някои от по-разговорливите се отнасят и показват истинския си нрав и характер.

Докато растеше, той слушаше само такива хора и видя, че общността, в която живее, беше пълна с твърдоглави и глуповати хора, които вярват само на своите представи и идеали. Някои от тях имаха странни обичаи и повечето от тях се опитваха да преопределят бъдещето на децата си, както неговия баща, и всички мислеха, че който им се противоречи и мисли по друг начин е някак си грешен и глупав.Това го подтискаше и леко го караше да се срамува, че е част от тази общност, понеже дори и тук да види някои по – нормални хора, не беше достатъчно да го убеди, че това място e приятно и е място, в което би искал да остане. Затова се надяваше, че където и да отиде ще е по – добре от тук.

И, разбира се, беше прав. Когато замина със самолета до Масачузетс, беше изключително развълнуван, понеже никога не е бил извън Луизиана. Когато пристигна и го настаниха в университета, за пръв път излезе от зоната си на комфорт и отиде да се запознае с някои други студенти. Там беше удивен от всичките различни народности на учениците и беше приятно изненадан, че повечето от тях са като него – срамежливи и нервни. След известно време, Майкъл се беше сприятелил с една група от четирима физици от неговите лекции и заедно те формираха малък клуб, в който си правеха експерименти, помагаха си със задачите и играха на видео и настолни игри заедно.
Един ден единият от неговите приятели бързо нахлу в стаята му в шест часа сутринта, в събота и му каза, че са открили нещо странно. Заинтересуван, Майкъл бързо се преоблече, взе якето и лаптопа, и тръгнаха заедно към стаичката, която университетът им беше дал за занятия. Следващият час беше прекаран в изключително сложни обяснения и задачи, които не разбирам и няма как да обясня. Те прекараха целия ден спорейки, че тези открития противоречат на някои от фундаменталните закони на физиката и, че затова не са можели да са истина. Но от друга страна, тези новооткрити зависимости изглеждаха толкова възможни и вероятни, колкото всичките закони, с които си противоречаха.

Групата ученици не знаели какво да правят, затова решили да се консултират с един от професорите. И не вярваха на никой друг, освен на Уалтер Луин. Той лично познавал момчетата и е бил готов да им помогне по какъвто и да е начин. Когато отидоха при него, той им казал че изглежда истински невероятно, но ще вземе записките, за да провери за всеки случай.

В продължение на една седмица момчетата и професора работели усърдно и толкова много, че почти нямали време да учат за изпитите си. Постоянно изхвърляха листове хартия надраскани с формули и пресметки. Всеки ден ходели до библиотеката да молят за още тебешири, понеже почти всеки от тях пишеше и чертаеше на дъската. В ъгъла на стаята беше пълно с мръсни чаши от кафе и наполовина празни контейнерчета за хапчета, понеже някои от тях не можели да понесат толкова много работа и липса на сън. За разлика от тях, Майкъл се чувстваше чудесно. Във въздуха се носеше атмосфера на адреналин и на откривателство. Всеки един от тях мислеше, че са на път да открият нещо толкова важно и голямо, че са щели да влязат в учебниците по история и хората са щели да знаят, че ако не е било заради тях, светът нямало да бъде такъв, какъвто ще бъде (за хората в бъдещето).

И това описание не било далеч от истината, понеже на края на седмицата учениците бяха изготвили лист с теорията им и математически доказателства за нея. Тогава, професорът ги погледна доволно и каза : “Никога не съм имал по-добри студенти от вас момчета. Това е ваше откритие, затова сега ви оставям вие да решите какво да правите с него.” В този момент всички рязко обърнаха глави към него и с един глас казаха: “Как така да решим какво да правим с него”? Няма ли просто да го публикуваме, както всяка нова теория?”. Професорът им се усмихна и излезе.

Тишина застоя в стаята. Всички бяха безкрайно объркани. След няколко минути обаче започнаха да се поставят на мястото на хората, които ще чуят тази новина. Представяха си как това може да побърка хората – факта, че това което си знаел досега (колкото и малко да са знаели простите хора), че всичко това върху което нашето съществуване е било построено е било капка в морето, което момчетата щяха да им покажат. Това може да се сравни с това да пътуваш обратно във времето при пещерните хора и да им дадеш запалка или да отидеш в средновековието и дадеш на хората мобилен телефон. Те най-вероятно щяха да се изплашат от него, понеже не знаят какво е и понеже може би е опасно.

Други хора, може и да се обидят, че някой им казва, че нещо не е така, както те си мислят и знаят, както онези фермери в Луизиана, и както църквата, когато Галилей им казал, че земята се върти около слънцето, а не обратното. Тези две неща сами по себе си могат да всеят страх и гняв в хората по света, което не изглежда добре.

Обаче от друга страна, Майкъл се сети за една книга, която беше чел като малък – Старогъцки митове и легенди. Затова, преди да се откажат всички, той изтича до библиотеката, взе я и показа на всички героя Прометей. Как той дал на хората огъня и благодарение на него, те били изключително щастливи, докато Зевс не ги е наказал. По този начин Майкъл показа на другите алтернативен завършек на тяхната история. Те са щели да бъдат като Прометей – мъдри герои и са щели да дадат на хората нещо толкова фундаментално като огъня – нещо, с което хората са можели да живеят по-добър и по-щастлив живот. И щом са щели да го дават на учени и професори, нямало да има опасност от реакциите, които са си мислели допреди малко, понеже това са хора на науката и те най-вероятно ще искат да видят такива открития като тяхното.

Затова на следващия ден изпратиха откритията си в лабораторията в уебсайта, в който всички учени с публикуват идеите си и понякога теориите, за да ги разкрият на всички други учени.
Не трябваше да чакат и една седмица, понеже на четвъртия ден вече имаха обаждания и e-mail-и от всички краища на света от учени, които искат да се срещнат с тях, за да им обяснят брилянтните им открития. Момчетата получиха Нобелова Награда за еоритична физика и Дарвинова Нобелова Награда.
Най-важното за Майкъл беше, че когато получи обаждане от баща си, той не му каза, че е разочарован от него, понеже е оставил семейния бизнес зад гърба си, а му се извини задето го е подценявал целия му живот и му каза, че на света не съществува по-горд баща от него.